Винаги съм се чудел… Толкова много неща са ми се стрували невъзможни, пък са се случвали, основно хубави Някои дори приказни… Други пък изглеждат възможни, на една ръка разстояние, но все пак някога разбираме, че те никога няма да се случат и това не зависи от нас… Тогава?

Когато човек се оставя на съдбата да му води пътя и вярва в нея, тогава разбира колко е безмислено да се делят… или ще стане или няма да стане, затова е еднакво възможно и невъзможно

Напоследък ми върви на хубави филми… След невероятно истинската драма “Беднякът Милионер” и забавният и мотивиращ Джим Кери в “Yes-man“, снощи гледах “Здрач”

Мога да кажа много неща за филма, но всички те ще са недостатъчни да изразят различната атмосфера и емоциите, които поражда любовната история… особено в хора, които са имали по-странни, но все пак истински  и силни влюбвания… И въпреки, че любов между затворена в себе си тийнейджърка и вампир е малко вероятно да се получи в реалния свят, чувствата във филма не изглеждаха нарисувани от създателите му, а бяха така естествени, все едно бяха взети от живота Просто беше красиво…

Здрач и любов

Реших, че е крайно време наистина да започна да пиша в този блог… И разбира се използвам момента да честитя 8 март на всички момичета и жени

Ето нещо от мен за вас!

Разцъфнало цвете

Усещам лека носталгия по отминалото прекрасно лято и хората, свързани с него Също така ми липсват и планините, които не са така привлекателни зимата… ще ви дам 2 снимки за сравнение

езеро в Рила през лятото

езеро в Рила през зимата

В този блог ще си пиша всякакви лични глупости. Може да не ме взимате много насериозно

Добре дошли и се надявам да ви хареса!